
ПРЕНАТАЛНИ ПРОВЕРКИ ЗА СИНДРОМ НА ДАУН
Чрез пренаталния скрининг за синдрома на Даун се стремим да установим дали плодът има този синдром възможно най-рано в бременността.
Скрининговите изследвания не дават окончателен отговор на въпроса дали плодът има синдром на Даун, а оценка на вероятността това да е така. Ако се прецени, че тази вероятност е сравнително висока, може да се препоръчат допълнителни изследвания – т.нар. диагностични изследвания. Те дават ясен резултат, т.е. отговорът, който получаваме, е: плодът има синдром на Даун или няма. Тези изследвания включват вземане на генетичен материал от плода чрез амниоцентеза или биопсия на хорионните въси. Материалът се изследва и се правят съответните заключения.
[caption id="attachment_3669" align="alignnone" width="1024"]
По време на бременността в кръвта на бъдещата майка се открива не само нейната собствена ДНК, но и ДНК на плода, която също циркулира свободно. Тази фетална ДНК се нарича извънклетъчна . Чрез изследователски методи можем да направим заключения за пола на плода, Rh фактора и дали плодът има:[/caption]
- Синдром на Даун (тризомия 21)
- Тризомия 18
- Тризомия 13
Тестът за фетална ДНК от кръвта на майката може да се използва от бъдещи майки без особени рискови фактори, които искат да разберат колко вероятно е плодът им да е засегнат от някоя от най-честите тризомии, без да поемат риска от спонтанен аборт, който носят CVS и амниоцентезата.
Подкрепя научното съвършенство в клиничната практика и признава възможностите, които съвременните методи за репродукция предлагат на двойките, желаещи да имат свое дете.
Неговият профилСъдържанието на статията има информационен характер и не замества медицинския преглед и съвет.
