ИН ВИТРО ОПЛОЖДАНЕ (IVF) СЪС СТИМУЛАЦИЯ (ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЛЕКАРСТВА)

За много двойки с проблеми с плодовитостта инвитро оплождането (in vitro fertilization – IVF) е най-доброто решение за постигане на бременност. То може да се прилага при различни причини за безплодие, като леки отклонения в спермата, ендометриоза, увреждане на маточните тръби или необяснимо безплодие. При класическото инвитро оплождане яйцеклетките се оплождат от сперматозоидите в лабораторна среда (вместо в маточните тръби на жената). Оплождането може да се постигне или чрез класическо инвитро оплождане (IVF), или чрез метода на интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоид (Intra-cytoplasmic sperm injection – ICSI).

Историята на IVF

Робърт Г. Едуардс (Robert G. Edwards) се превръща в най-известния биолог на своето време, когато на 25 юли 1978 г. обявява в Англия раждането на Луиз Браун (Louise Brown) – първото „бебе от епруветка“ – заедно с хирурга акушер Патрик Стептоу (Patrick Steptoe) и акушерката Джейн Пърди (Jane Purdie) .Оттогава развитието е стремително: истинска революция настъпва, когато през 1992 г. е обявено успешното интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоид (ICSI) (Palermo), както и неговите варианти MESA (Silber & Asch, 1992) и TESE (Schoyssman, 1993). Смята се, че мъжкият фактор на безплодие на практика е преодолян.В Гърция първото дете, заченато чрез инвитро оплождане, се ражда на 20 януари 1982 г. и е 13-ото бебе от епруветка в света.

Етапите на инвитро оплождането – процедура

Цикълът на лечение с инвитро оплождане включва следните етапи:

Изследване и диагностициране на безплодието

Предварителни изследвания

Медикаментозна стимулация на яйчниците (12-14 дни) с цел развитие на множество фоликули. Избираме вида на протокола въз основа на особеностите на цикъла на всяка жена, възрастта, предишните опити и други фактори, които оценяваме

Проследяване с поредица от ултразвукови прегледи и хормонални изследвания. Проследяването се извършва на всеки два – три дни с цел оптимизиране на дневната доза на лекарствата и постигане на най-добрия резултат от вашия опит

Индуциране на окончателното узряване на яйцеклетките (еднократна вечерна инжекция). В деня, в който фоликулите са узрели достатъчно, се поставя последната инжекция, която определя времето на окончателното узряване на яйцеклетките и на овулацията

Пункция на яйчниците (събиране на яйцеклетките). Яйцеклетките се извличат от яйчниците трансвагинално чрез пункция под постоянен ултразвуков контрол. Пункцията е кратка (10-30 минути) и практически безболезнена, тъй като се извършва под седация

Вземане на сперма (събиране на спермата). При азооспермия се препоръчва тестикуларна биопсия (TESE)

Оплождане на яйцеклетките от сперматозоидите. В този лабораторен етап яйцеклетките влизат в контакт със сперматозоидите. Когато спермата е с нормални показатели, за метод на оплождане се избира класическото инвитро. При класическия метод не се извършва никаква намеса. За много двойки със слабо качество на спермата, при които сперматозоидът не може сам да оплоди яйцеклетката, като метод на лечение се избира интрацитоплазменото инжектиране на сперматозоид (ICSI- Intracytoplasmic Sperm Injection), което позволява успешно оплождане на яйцеклетките дори в трудни случаи на тежка олигоастенотератозооспермия. На следващия ден ембриологът проверява и отбелязва процента на нормално оплодените яйцеклетки

Култивиране на ембрионите След оплождането ембрионите се култивират в лабораторията в продължение на 2 – 6 дни, до стадий на бластоциста. Правилното делене на клетките им е основен критерий за тяхното качество

Ембриотрансфер Избор на най-добрите ембриони и пренасянето им в маточната кухина . Ембриотрансферът в матката се извършва два до шест дни след пункцията. Това е безболезнена процедура, която не изисква седация. С помощта на тънък катетър ембрионите се пренасят в ендометриалната кухина

Тест за бременност (13 дни след ембриотрансфера чрез кръвно изследване за определяне на хормона бета-хорионгонадотропин)

Потвърждаване на клинична бременност с трансвагинален ултразвук (4 седмици след ембриотрансфера).

Потвърждаване на развиваща се бременност в 12-та гестационна седмица, т.е. 10 седмици след ембриотрансфера.

Допълнителни процедури (в зависимост от анамнезата)

Замразяване на ембриони или яйцеклетки. Замразяването позволява яйцеклетките, сперматозоидите и ембрионите да се съхраняват за продължителен период (пет години или дори повече). С прилагането на новия метод на замразяване – витрификацията – процентът на преживяемост и на постигната бременност изглежда по-висок в сравнение с бавното контролирано замразяване

Асистиран хетчинг (Assisted Hatching) – лабораторна техника, която улеснява излюпването на ембриона. Препоръчва се, когато зоната пелуцида на ембрионите е дебела или твърда, при криоконсервирани ембриони и при жени с предишни неуспешни опити

Предимплантационна генетична диагностика (PGD) за откриване на генетични аномалии и предимплантационен скрининг (PGS) с новия метод array CGH, при пациенти, при които това се счита за необходимо.