СЪХРАНЕНИЕ НА СПЕРМА И ТЕСТИСИ - СЪХРАНЕНИЕ

Исторически данни

Първото споменаване на възможността за замразяване на сперма е от 1776 г., когато Spallanzani провежда успешни опити със замразяване – размразяване на човешка сперма в сняг. Същинското първо замразяване на сперма обаче е извършено през 1949 г., когато Polge и сътрудниците му наблюдават криопротективното действие на глицерола върху птича сперма, замразена при -76 градуса по Целзий. През 1953 г. следват Sherman и Bunge, които първи замразяват човешка сперма в 10% разтвор на глицерол и сух лед. Няколко години по-късно същият изследователски екип постига първата бременност със сперматозоиди, замразени в разтвор на глицерол и течен азот. През 1970-те години са създадени първите банки за криоконсервация на човешка сперма, а раждането през 1979 г. на първото дете от инвитро – Луиз Браун (Louise Brown) – дава нов тласък на усъвършенстването на техниките за замразяване на спермата.

Как се извършва криоконсервацията – замразяването на спермата?

Спермата може да бъде замразена чрез подходяща процедура и да се съхранява в съдове с течен азот при -196 градуса по Целзий. Най-широко използваният метод включва добавяне към спермата на подходящ обем криопротективно вещество, като глицерол в концентрация 5 – 10 %, и след това замразяване на пробата със или без използване на апарат за програмирано охлаждане. През последните години за подобряване на метода на криоконсервация се използват и по-сложни разтвори, които освен глицерол съдържат и други вещества, като яйчен жълтък, соев лецитин, аминокиселини и цитрат, без да се наблюдават големи промени в резултатите. Замразената сперма може да се съхранява, без да загуби свойствата и оплождащата си способност, в продължение на много години, дори десетилетия.

Показания – предимства на замразяването – криоконсервацията на сперма.

• При мъже, на които предстои химиотерапия или лъчетерапия поради рак, което се очаква значително да засегне плодовитостта им. При мъже, на които предстои орхиектомия или простатектомия поради доброкачествен или злокачествен тумор, за да запазят плодовитостта си за в бъдеще.
• При мъже, на които предстои стерилизация (вазектомия – лигиране на семепроводите), така че плодовитостта им да може да бъде обратима.
• При мъже с нездравословен начин на живот, като силно тютюнопушене, ежедневна консумация на големи количества алкохол, ежедневно излагане на професионални рискови фактори (химични вещества, радиация, прекомерна топлина), които желаят чрез криоконсервация на спермата да запазят плодовитостта си в далечно бъдеще.
• Двойки, които преминават през цикли инвитро, но съпругът няма да може да присъства физически в деня на пункцията (дълги командировки, непредвидени събития в работата му) и др.
• При мъже с еректилна дисфункция, които не могат да еякулират или имат пълна липса на сперматозоиди в еякулата, сперматозоидите могат да бъдат взети директно от епидидима и тестиса и да бъдат замразени за бъдеща употреба, като така се запазва плодовитостта на пациента.
• При мъже, претърпели злополука (травма на гръбначния стълб), които често не могат да еякулират, количеството и качеството на спермата намаляват с времето. В тези случаи съхраняването на сперма възможно най-рано може в голяма степен да защити плодовитостта им.
• При мъже, които желаят да имат деца на по-късен етап и искат да осигурят репродуктивния си потенциал като предпазна мярка.
• При мъже, които успешно са преминали лечение за подобряване на качеството на спермата, но имат малка вероятност да запазят този резултат – чрез криоконсервация те могат да замразят спермата си, докато в този момент тя е задоволителна по количество и качество.
• При мъже с тежка олигоастенозооспермия, когато е необходимо материалът от еякулацията да се събере от многократни проби.

Това даде възможност за създаване на банки за сперма и за използване на донорска сперма по всяко време при двойки с тежък проблем с азооспермия.